Описание

Винаги съм се питал кога и как са възникнали първите епископски центрове на територията на България, какъв е бил приблизителният им брой, кои са били техните седалища, къде са се намирали, колко време са съществували, как е била устроена Църквата по българските земи. Превратностите на времето не са пощадили нищо – земетресения, войни и пожари са унищожили почти всичко. Частично е запазен споменът за някои епископии в различни списъци (кодекси), други преоткриваме днес с помощта на археологията и историята, за местоположението на част от тях продължават да се водят научни дискусии, някои епископии са прераснали в митрополии, съществуващи до ден днешен.

Като студент се случваше да попадна на статии и книги, описващи по-известните епископии, свързани предимно с българската история, и много рядко епископии от римския и византийския период. Един ден през 2019 г. от чисто любопитство реших да си припомня това, и така в продължение на една година събирах и систематизирах натрупаните знания. Постепенно се подреди мозайката от антични, средновековни и съвременни епископии (епархии), разкриващи ни разпространението на християнството през вековете.

През 2020 г. се оформи текстът, който днес разгръщате. Дълго се колебах дали изобщо да достигне до читателя, защото съм наясно, че знанието, което имаме, се променя и вероятно някои от фактите вече са остарели.

Книгата е написана за широк кръг читатели и няма претенциите да бъде научен труд, а само да ни напомня за трудовете и духовните подвизи на нашите предшественици, живели преди нас. Защото е добре човек не само да познава своята история, но и да се укрепва с вярата, дадена ни от Бога. Църквата Христова е вестител на словото Божие, а пазител на чистата вяра по апостолска приемственост се явява нейният епископ, резидиращ в главния град на областта.

Издателство Омофор

прот. Димитър Тухчиев