Описание

Протопрезвитер Александър Шмеман – православен църковен деятел, богослов и проповедник, е роден в гр. Ревел, Франция, през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва Парижкия богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г. приема свещенството, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария „Св. Владимир”. През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургическо богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много университети, неуморим проповедник. Умира на 13 декември 1983 г., в деня на преп. Герман Аляски, покръстител на Северна Америка в Светото Православие. На българския читател е познат с книгите: „От вода и дух“ („Омофор“, 2005); „Великият пост“ („Омофор“, 2006); „Историческият път на Православието“ („Омофор“, 2009); „За живота на света“ („Омофор“, 2013); „Литургическо богословие“ („Омофор“, 2013).

„За времето си отец Александър изпреварва всички с усета си за вятъра на промяната, реагира по-бързо и успява да предупреди за всяка опасност, да призове към действия, защото духовната му интуиция е един от най-ярките му таланти. Никой човек не е лишен от изживяване на страдание в жизнения си път, но велики личности като отец Александър виждат по-далече, усещат по-силно и затова и страдат повече. Отец Александър винаги търси Истината и дава сигнал за „тревога“, веднага щом усети заплаха от неистинност, подмяна, и особено там, където те са най-опасни – в сферата на духовния живот. Всеки фалш предизвиква у него отвращение и стремеж незабавно да го отхвърли. Той пише и говори винаги за най-важното, което за него е изясняването и утвърждаването на истината във всичко, до което се докосва: история, богослужение, църковна политика, непосредствения живот, собствената си душа и душите на другите, които Бог изпраща на пътя му. Разкривайки истината за себе си, той веднага иска да сподели с другите своето откритие. Всичко, за което той говори и пише, е изстрадано от него и родено от пламъка на вярата и любовта му. Затова и словото му привлича силно: то винаги показва нова дълбина, предизвиква нови усещания, виждания и обич, дава нов смисъл, по-добро разбиране отпреди. Чужда му е страхливата предпазливост, която води до премълчаване, поради съображения от рода на „да не бъда разбран погрешно“. Той говори, бърза да каже, действа с риск да сбърка, но не може да остане пасивен свидетел, защото е деен, върви напред и води Божия народ към Христос. Господ му е дарил рядко срещано обаяние и му е дал „властна дума“.

През XX век проповедите на протопрезвитер Александър Шмеман често са спасителна глътка свеж въздух за тези, които са лишени от възможност да живеят нормален духовен живот, да слушат свободно църковно слово. Засега XXI век дава пълна свобода, но „неясно защо“ тя се използва твърде лесно за съблазън, за грях, за престъпления. Вечната война между Добро и Зло не познава примирие, тътенът на безпощадния сблъсък не оставя никого в тишина и спокойствие. И днес думите на отец Александър са не по-малко важни и нужни за тези, които търсят Бога, блуждаещи в мрака по пътищата на греховния свят.“

Протойерей Владимир Воробьов

Издателство „Омофор“