Самоковската живописна школа – сияние на истината и вярата
Ако парафразираме думите на Павел Евдокимов, че красотата е сияние на истината, то Самоковската живописна школа е сияние на истината и християнската вяра в трудните времена, в които възниква. През тази епоха се зараждат български художествени школи, където професионалните тайни и умения се предават от баща на син или на други родственици. Но една от най-големите и авторитетни е именно Самоковската школа, чийто основател е Христо Димитров.
„Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа“ (Омофор, 2012) е изследване, посветено на тримата зографи от тази школа – Димитър Христов, Костадин Петрович Вальов и Йоан Иконописец.
Авторът на книгата – проф. Елена Генова е завършила изкуствознание в Националната художествена академия в София. Защитава докторска дисертация на тема „Развитие на църковната миниатюрна дърворезба в българските земи през ХVІ-ХІХ век” (1994). Интересът ѝ към темата не е случаен. Тя се занимава с проучване на българското и балканското изкуство, свързано с християнската Църква от периода на османската власт – църковната утвар и литургичните тъкани и одежди; иконографията от периода на Възраждането; изследва въпросите на културните взаимодействия и влияния в Европа и православните народи.
Това е първото по рода си научно изследване, посветено на Самоковската живописна школа, в което са събрани и обобщени непубликувани или изключително малко познати творби на иконописта и стенописи.
Един от основните белези на Самоковската школа, пише проф. Генова, освен единството на пластическия език и стил, е и общността на региона и селищата, в които работят зографите и от трите поколения:
„В своето ранно творчество и тримата зографи демонстрират изключителна стилова близост с характерния живописен език на основателя на школата. Напълно възможно е да се проследи еволюцията на школата и отдалечаването от модела на подражание в етапите на тяхното творчество, и по-късно на техните синове.“
Това проследяване обаче авторът прави чрез задълбочен и обхватен анализ на богат визуален материал – около 650 цветни фотографии на иконописни творби и стенописи, както и информация от вече несъществуващи паметници на иконописта и стенописта, както и такива, които са в риск от унищожаване. Източниците на информация са описани максимално изчерпателно, с детайлни факти, а личностите на зографите са представени с богата биография, анализ на техниките и влиянията на различните периоди и в контекста на епохата, в която творят:
„Творчеството на тримата самоковски зографи от второто поколение, както и на прочутия Захарий Зограф показва, макар и косвено, през очите на художника, битието, фантазиите и осъществените или неосъществени желания на българите от тази епоха. И макар че те живеят в центъра на Европейската част на Османската империя, не са им чужди познанията за живота и културата не само на най-близките им събратя, но и за по-далечните краища на „Европата“, за която бленува и самият Захарий Зограф, но прекият контакт осъществява синът на Димитър – Станислав Доспевски.“
Особена ценност на изданието са приложенията, които представляват каталог на творбите, с подробно описание на произход, място на съхранение, размери, надписи на църковно-славянски и на гръцки език и пр. Анализирани са и главните теми от творчеството, както и популярните през Възраждането западноевропейски модели или теми с нравствено дидактичен характер.
Авторът подчертава доказателства за майсторството и таланта на българските зографи, а именно признанията, които идват не само от България, но и от Света гора:
„През март 1851 г. епитропите на Великата лавра „Св. Атанасий“ изпращат писмо до самоковските зографи Димитър Христов, Йоан Иконописец и банския зограф Димитър Молеров, с което ги канят да изпишат външния притвор (екзонартекса) на централната църква, защото те не са могли
да намерят до това време други достойни зографи. Те се обръщат към „живописци не случайни, но най-опитни майстори, които са не само известни, но познават и хубостта на занаята“.
Това е едно изключително признание за възрожденските ни художници от Самоковската и Банската школа, тъй като на Света гора през многовековното ѝ съществуване са работили най-добрите и опитни зографи, пише проф. Генова.
Независимо дали има професионален интерес, или иска да обогати познанията и общата си култура, читателят ще се наслади на изключително интелигентния и увлекателен стил, ще научи не само всичко важно за иконописта и стенописта, интересни факти от биографиите на най-видните български зографи, но и ще преоткрие творчеството им през лакмуса на епохата, през призмата на библейския разказ, през спасителната сила на вярата:
„Мнозинството от зографите са духовници и много рядко се подписват на своите икони и стенописи, верни на средновековното схващане за анонимността на собствената си личност. Съхраняването обаче на християнската вяра е един от най-важните фактори и за запазването на българския етнос.“
За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>
Текст: Зарина Василева
