„Нашата литургия“ – спасителната жажда за общение с Бога

„Нашата литургия“ – спасителната жажда за общение с Бога

„Моля Ви, помогнете ми да намеря отдушник. Апостолите са проповядвали на иудеи и на елини, но вечер християните се събирали заедно за тайнствена служба, където възкръсналият Господ Иисус бил сред тях. А ние днес само проповядваме.”

Цитатът е от писмо, адресирано до архиепископ Павел Финландски през 40 години на миналия век. Тази така добре описана жажда за тайнството на Литургията е жива и до днес, тя води и архиепископ Павел в написването на „Нашата литургия“ (Омофор, 2013). Книгата е ръководство за всички, които искат да се запознаят с православната Литургия с ясното съзнание, че: „Обичайните методи на изследване са неприложими за изследване на тази тайнствена служба. Към нея може да се подходи само посредством вътрешния, духовен път, посредством вяра и опит. Това, което ще последва в резултат от подобно запознаване, няма да зависи повече от книгата, а от Светия Дух“, както пише архиепископ Павел.
Архиепископ Павел (Олмари) е сред най-авторитетните и именити православни духовници. Във финския език за първи път се въвежда терминът еsipaimen – „владика”, именно за архиепископ Павел. Наричан „икона на своето време“, той допринася за литургично и духовно обновление на Финландската църква, главно чрез отдадено служение и преподаване. Роден в Русия през 1914 г. с името Георги Гусев, той заминава със семейството си във Финландия след избухването на руската революция. Там сменя фамилното си име на Олмари и постъпва в семинарията в Сортвала. Започва своето служение в Православната църква като монах във Валаамския манастир. През  Втората световна война служи като военен свещеник, като със званието на младши сержант става капелан на Шестия армейски корпус. След войната отец Павел продължава духовното си служение и редактира богослужебни книги и партитури за църковна музика, като акцентира върху фундамента на богослужението и Светото Причастие.
Настоящата книга е резултат на усилията му да осветли значението на Литургията, да обясни Евхаристията, да подтикне вярващите към по-дълбокото разбиране на обредите и молитвите на Литургията и активно участие в общностното служене на Бога. Неучастието и рядкото общуване е определено като „духовна анемия“ от архиепископ Павел:

„Но основното разбиране, че всяка Литургия – включително и Преждеосвещената литургия – е извършвана, за да могат хората да участват в причастието, фактически било загубено. Вместо това, възникнал един „литургичен пиетизъм”, съгласно който, в някои отделни църкви били въведени специални условия за участие в причастието, такива като постенето три дни или принудителна изповед преди всяко причастяване. Ефектът от тази „пастирска грижа” бил, че все повече и повече хора изпълнявали това „задължение” само веднъж годишно. В същото време, хората лесно възприели мнението, че ако бъдат изпълнени определени условия, човекът става „достоен”, за да се причасти. Тук е добре (а и в бъдеще ще е полезно) да си спомним какво учи преп. Касиан Римски (360–435 г.) за „достойнството”: Много по-добре е да приемаме св. Тайни всяка неделя за оздравяване на нашата нездравина, с това смирение на сърцето, с което вярваме и изповядваме, че никога не можем да се докоснем достойно до тях, отколкото да се превъзнасяме от глупавото убеждение на сърцето, че в края на годината ще сме готови да ги приемем.“

Именно за смиреното приемане на светите Тайни е необходимо дълбокото и осъзнато разбиране на светата Литургия. Затова архиепископ Павел Финландски достъпно и ясно въвежда читателя в нейната същина като „небе на земята“ – чрез Причастието „Небето слиза на земята” и причастникът изпитва близостта на Царството Божие според собствените си сили, пише отец Павел, но подчертава, че:

„Литургията не се ограничава с факта, че чрез Причастието отделните членове на Църквата получават прошка на своите грехове. Тя е постоянно повтарящо се преживяване на Божията любов и на реалността на спасението – от всички вярващи, от Божия народ. Божествената Литургия ще свидетелства на света за това, докле дойде Той (1 Кор. 11:26), до второто пришествие на Христа.“

В книгата са разгледани възникването и особеностите на Литургиите на св. Василий и св. Яков, на Преждеосвещените литургии, но основното внимание е върху Литургията на свети Иоан Златоуст, като нейното съдържание е анализирано в седем части: 1. Начало на литургията – начални молитви; 2. Литургия на словото; 3. Велик вход; 4. Анафора – жертва на благодарението; 5. Причастие; 6. Благодарение за причастието; 7. Край на Литургията.
Цялата Литургия, както и всички други служби в Православната църква, са една непрестанна молитва, пише отец Павел и насърчава читателя да посети православна църква по време на Божествената литургия, защото само чрез молитвено участие може да се разбере в пълнота нейното значение:

„Според православното виждане, вярата не се съдържа в безжизнени доктрини или вероопределения, а в молитвата, в която вярата живее. Така, наред с Библията, текстовете на богослужението също са извори на православната вяра“.

Освен коментарите на автора, които ясно и изразително разясняват обредите и молитвите на светата Литургия, в допълнителна помощ са и илюстрациите в книгата, които визуализират различни части от Литургията. Това допринася за разбирането на богослужението и духовния живот в тяхната пълнота, а също и за важността на личната молитва и редовното приемане на Светото Причастие.

„Човекът днес официално и публично е забравил Бога. Обръщайки гръб на Бога, днес той се стреми към делата на света чрез силата на своя собствен гений. Творецът е надарил човека със самосъзнание, творческа способност и свободна воля. А какво виждаме на практика. Отделена от Божията воля и безразлична за нея, човешката свободна воля е трансформирана, посредством гордост, подозрителност и омраза, в една унищожаваща света сила, която причинява страдание както на човека, така и на природата“, пише с горчивина архиепископ Павел и пита: Може ли нещо да промени посоката на това развитие?

Решението „дойде като блага вест „за всички народи” – като Евангелие. Неговото влияние може все още да бъде почувствано във всичко, което е наистина красиво, добро и правдиво. Евангелието не дойде напразно. Евхаристията – без значение дали се празнува в бараките на концентрационните лагери или в позлатени катедрали – съдържа безвременното присъствие на новата вест“, отговаря на въпроса архиепископ Павел Финландски.

Отговорите на всички въпроси относно богослужението и спасителната жажда за общение с Бога ви очакват в „Нашата литургия“.

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“ТУК>>>

Текст: Зарина Василева