Думите и техният собствен живот.
Думите като дом, в който влизаме с уважение.
Думите като код, който имаме задача да разгадаваме и да превеждаме.
Тези и много други теми бяха дискутирани при представянето на най-новото заглавие от каталога на издателство „Омофор“ – „Седем кратки беседи за езика“, с участието на Джонатан Дън (автор), Цветанка Еленкова (преводач), Тони Николов (рецензент) и доц. д-р Калин Михайлов (редактор).
Връзката между езика и духа беше акцент на въздействащия разговор, който въодушеви интелигентната читателска публика.
Интелектуална провокация – така нарече книгата Тони Николов:
„Буквите и смислите са водещото за Джонатан Дън и това е невероятно. Затова и нарекох тази книга богословие на езика. Текстовете ни карат да възликуваме словесно и да се възрадваме.“
Доц. Калин Михайлов също сподели мнението, че книгата е предизвикателство, и то по няколко линии:
„Когато човек вземе тази книга, първо го провокира заглавието – скромно и непретенциозно. Книгата предполага читателят да подходи към нейния прочит по смирен начин. Смирено навлизане в един свят на буквите, на словото, на смисъла и значенията на думите и буквите, в който авторът ни повежда за ръка много внимателно, за да стигнем до основните послания на тази книга. Трябва обаче да се върви с търпение.“
Джонатан Дън даде и своето откровено и лично обяснение за предизвикателната линия в книгата му:
„Моята книга е противоположност на етимологията, защото в центъра на етимологията стои човекът. Етимологията се обръща към нашето влияние върху езика и как езикът се е развил през времената. Така че ние поставяме себе си в центъра, правим себе си автори на езика. Но аз не смятам, че това е истина. Мисля, че начинът, по който трябва да гледаме е, че Бог е в центъра на езика. Ние гледаме на езика и на обкръжаващата среда като на нещо в далечината – езикът е принтиран на страницата или планината в далечината. И аз мисля, че правим това, за да осъществяваме контрол. Никога не сме се замисляли, че може би ние сме езикът, може би ние сме думите, затова е много важно да гледаме на езика като говор.“