Искрено и живо свидетелство за дълбоката и гореща радост от това да сме тук – несъвършени, грешни, дерзаещи, но Божии. Не се ли нуждаем ежедневно от едно такова сърдечно и грижливо напомняне за светлината и силата на Божията любов? А какво да кажем за тези, останали зад желязната завеса в най-мрачните времена? Търсещи отговори на многобройните си въпроси за вярата и християнската култура, те чакали съкровено неделния ден, в който тайно включвали радиоприемниците си, независимо от риска, който поемали, както и от опитите за заглушаване на ефира, за да чуят познатия, дълбок, мъдър глас на протопрезвитер Александър Шмеман. В продължение на тридесет години той водил своите предавания по Радио „Свобода“. Не само беседи, поучения, проповеди, наставления, важен източник на познание за християнската вяра, но най-вече разговор с близки приятели. Така биват определяни тези лелеяни часове от слушателите си.

Днес по-голямата част от тези „разговори“ са събрани в изданието „Да бъдем тук. Беседи по радио Свобода“ ( Омофор, 2024), чиято премиера се състоя в рамките на Пролетния панаир на книгата 2024 г. Книгата представиха редакторът Венета Дякова, преводачът Елена Папучиева и Ангел Карадаков, редактор в сайта „Добротолюбие“.
Редакторът Венета Дякова по блестящ начин изрази възторга и почитта към мъжеството, силата, смелостта и подвига на протопрезвитер Александър Шмеман:

„Да проповядваш вярата в Бога, тайнството на Евхаристията през пролуките на ефира, за да стигнеш до съзнанието на слушател, облъчван ежедневно, години наред, десетилетия, цяла епоха, с всякакви средства, с идеологемите на системата, с клинично безумните идеи на „научния атеизъм“ (получаваха се у дома такива брошури), втълпяващ, че религията е „опиум за народа“ и пр. … – Трябва да си живял в онова време, за да го знаеш с ума си, и с безумието, със сетивата, с тръпките по кожата си. С паметта. … Отец А. Шмеман е надарен с усет и интуиция за най-важното, за неотложното, за Истината…”

Протопрезвитер Александър Шмеман, смятан за един от най-значимите православни църковни деятели и богослови на ХХ век, е роден в гр. Ревел, Франция, през 1921 г. Завършва Парижкия богословски институт през 1945 г., където и преподава в катедрата по църковна история, а през 1946 г. приема свещенството. Няколко години по-късно, по покана на Православната семинария „Св. Владимир”, заминава заедно със съпругата си и трите си деца в Ню Йорк. Защитава в Париж докторска дисертация по литургическо богословие, по-късно става почетен доктор на много университети и заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Умира на 13 декември 1983 г., в деня на преп. Герман Аляски, покръстител на Северна Америка в Светото Православие.